Неочакван подарък

Home/ежедневие/Неочакван подарък

Неочакван подарък

Толкова е хубаво да получиш подарък, когато най-малко очакваш. Ей така, без причина. Просто защото е вторник. Или защото слънцето изгрява от изток. Това е като да посрещнеш Коледа посред лято.

В стомаха пърхат пеперуди, а очакването опиянява. Какво ли има в торбичката? Джуджетата винаги опаковат точно това, за което си мечтал. И така започналия съвсем обикновен ден се оцветява във всички цветове на дъгата.

Вече си имам моя рисувателна книжка „Тайната градина“. Авторката Джохана Басфорд я нарича приключение с цветове и багри. А социалните мрежи отдавна са се произнесли – арт терапия за възрастни. Панацея против стреса и неоценим помощник в борбата с ежедневието. Отпаднаха ми толкова грижи. Вече няма нужда да шокирам продавачките в книжарниците, докато извинително обяснявам, че книжката за оцветяване не е за дъщеря ми. Няма да ми се налага да крада моливчета и книжки от племеницата ми. Ще си имам свои собствени терапевтични артикула.

Винаги съм се чудела, защо пораствайки изоставяме детските си забавления в ъгъла. Оставяме ги да прашасат в скирна. Заключваме ги в килера и забравяме радостта, която са ни доставяли. А ако случайно посегнем към тях, го правим с едно притеснение, че вършим нещо нередно. Ако пък си позволим да изпитаме наслада от играта, задължително научно трябва да докажем благотворния ефект.

Какво лошо има в това да оцветим една картинка, просто, за да изпитаме наслада? Да хванем моливите и да си примоним, че оцветяването е като самия живот. Границите са определени. Картите са раздадени. Някой вече е предначертал пътя ни. Но остават и празни пространства за изследване, проучване и оцветяване. Учим се от модела на предната страница и се опитваме да го наподобим. Не винаги крайният резултат олицитворява оригинала. Някога неволно или нарочно нарушаваме границите. Излизаме от очертанията и поемаме в различни посоки. Но контурът ни приканва да го следваме. Скучната черно-бяла рисунка преобразяваме с цветовете, които ни харесват. Случва се да сме подбрали правилната комбинация и да сме доволни от резултата. Друг път вземаме гумата и поправяме грешния участък. Стигнем ли в задънена улица се оглеждаме за помощ. Трудим се неуморно докато не завършим и последния детайл. На финала оглеждайки творението си разбираме, че е можело да променим някои друг щрих. Но така или иначе това е нашето творение. Такова каквото сме го видяли, почувствали, изживяли.

Вижте дали и на Вас ще ви допадне да оцветявате – страница от книгата на Джохана Басфорт.

Tags: |

Leave A Comment

последни публикации